и молитвата ще ми горчи
Дъждостене утринна молитвата.
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък.
Не прикрих любов, ни суети.
Все сънувах звездни листопади,
скривайки в очите си сълзи.
Тънколистно избродирах времето,
накипяло от любов в мечти.
Затова е звездно с теб небето,
заблестяло в моите очи.
Ако утре твоят взор помръкне
с недолюбени от мене светлини.
Ако моят зов без отговор заглъхне,
ще заспи небето без звезди.
Ако някак времето ни спъне
и загубя дланите ти топли.
Във съня ми пак ще дъждостене
... и молитвата ще ми горчи...
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък.
Не прикрих любов, ни суети.
Все сънувах звездни листопади,
скривайки в очите си сълзи.
Тънколистно избродирах времето,
накипяло от любов в мечти.
Затова е звездно с теб небето,
заблестяло в моите очи.
Ако утре твоят взор помръкне
с недолюбени от мене светлини.
Ако моят зов без отговор заглъхне,
ще заспи небето без звезди.
Ако някак времето ни спъне
и загубя дланите ти топли.
Във съня ми пак ще дъждостене
... и молитвата ще ми горчи...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
