26 nov 2009, 9:48

И мъжете плачат 

  Poesía » Otra
7122 1 26

Не е вярно, че мъжете не плачат
и си тръгват, когато боли...
Плачат тихо, самотни във здрача,
уморените мъжки очи.

От обида до кръв наранени,
плачат тихо - дори без сълзи.
А сърцето във тях е сломено.
И от болка се гърчи, кърви... 

Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии. Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат,
значи вярват във теб, разбери. 

Всяка мъжка сълза е безценна.
Носи в себе си сила и жар.
И когато е с теб споделена,
си получил най-ценния дар.

© Веселка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??