5 dic 2011, 1:20

И на двайсет и трийсет

  Poesía
2K 0 6

И на двайсет и трийсет

 

 

 

И  на двайсет, и трийсет,

и на малко след тях,

се живее и лудо, и дръзко.

Бяха грешки, уроци, и летях, и хвърчах,

и годините минаха бързо.

 

 

Неизбежни мъже, зажадняли за грях, 

и самотници всякакви имах.

И лицата не помня на някои от тях,

от живота аз моето взимах.

 

 

Неусетно така и почти на шега

младостта си отива, преваля...

И ми става и тъжно, и мило сега,

всъщност толкова гоних Михаля!

 

 

И на двайсет, и трийсет,

и на малко след тях,

а фитилът догаря, догаря...

Младостта си отива със мъничко грях,

но какво е живот без Михаля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЯНА ФИЛИПОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вече разбра, че сега започва младостта за твоята лирическа героиня, нали?
  • Ха,ха!
    Хареса ми!
    Чак се познах тук-там, ама няма да кажа къде точно...

    Ако ти трябва другарска критика, чети по-надолу.
    Ако не - спри до тук.



    1.Съгласна съм с това, което казва Томата.
    2.Пробвай да накъсаш първите редове на две части,т.е. да станат по 6 стиха в строфа.
    3.Пробвай
    "...всъщност толкова гоних Михаля!"
    да стане
    "...дето толкова гоних Михаля!"

    И преди всичко приемай критиките с усмивка, защото те не са критики, а просто проявен интерес от страна на заядлив читател.

  • Йее, изкефи ме!!!
    Много Браво!
  • Така де "но какво е живот без Михаля!"
    Много ми хареса!
  • Не са от значение годините! Мисля, че не се променяме с течение на годините, душата си ни е все същата! Променяме се външно,сбръчкваме се, но не и в мислите и действията си! Лудостта, ако я имаме, си остава...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...