И на двайсет и трийсет
И на двайсет и трийсет
И на двайсет, и трийсет,
и на малко след тях,
се живее и лудо, и дръзко.
Бяха грешки, уроци, и летях, и хвърчах,
и годините минаха бързо.
Неизбежни мъже, зажадняли за грях,
и самотници всякакви имах.
И лицата не помня на някои от тях,
от живота аз моето взимах.
Неусетно така и почти на шега
младостта си отива, преваля...
И ми става и тъжно, и мило сега,
всъщност толкова гоних Михаля!
И на двайсет, и трийсет,
и на малко след тях,
а фитилът догаря, догаря...
Младостта си отива със мъничко грях,
но какво е живот без Михаля!
© МАРИЯНА ФИЛИПОВА All rights reserved.
