И не остави тирса…
Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда,
мигом свлече се на колене, като пред вража орда.
Някак поприкри си тирса и за дъждец замоли,
най-простичка добрина за нея дано Бог да стори.
И чу я Той – с камила до оазис я отведе,
с вода и мляко ороси я и плодове й даде,
но тя забрави бързо и очите си не сведе,
а отвисоко се загледа пак нейде надалече,
почувства сила, отесня й оазисът вече.
С абсурдно, необуздано до лудост вдъхновение,
продължи да възпява безумното копнение -
за готическа катедрала всред хаоса от думи,
над праволинейността и обичайните глуми…
Тирс, м. р., остаряла форма – жезъл;
Глуми, мн. ч., ж. р., остаряла форма - шега, закачка, подигравка, присмех, ирония.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
