Eia (Росица Танчева)
436 13844
Jan 4, 2015, 9:53 PM

И не остави тирса… 

  Poetry » Phylosophy
614 0 10

Когато търсеше висина всред хаос от думи,

уж над праволинейността и обичайните глуми,

внезапно се намери насред пясъчна пустиня,

отчайващо изпепеляваща и непроходима.

Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда,

мигом свлече се на колене, като пред вража орда.

Някак поприкри си тирса и за дъждец замоли,

най-простичка добрина за нея дано Бог да стори.

И чу я Той – с камила до оазис я отведе,

с вода и мляко ороси я и плодове й даде,

но тя забрави бързо и очите си не сведе,

а отвисоко се загледа пак нейде надалече,

почувства сила, отесня й оазисът вече.

С абсурдно, необуздано до лудост вдъхновение,

продължи да възпява безумното копнение -

за готическа катедрала всред хаоса от думи,

над праволинейността и обичайните глуми…

 

 

Тирс, м. р., остаряла форма – жезъл;

 

Глуми, мн. ч., ж. р., остаряла форма - шега, закачка, подигравка, присмех, ирония.

 

© Росица Танчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??