lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
24 ago 2007, 15:48

И не знаеш колко ми е тежко 

  Poesía
1284 1 4
Да обяснявам ли, че ми тежи,
да споря ли отново... пак без смисъл.
Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи.
... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори.
Аз нямах навик да се унижавам.
A ти постигна моите сълзи...
... аз и за умрял дори така не страдам.
Зарадва се. Това разбрах.
На мойта мъка раждането ти празнува.
И обвинения безброй и много прах...
зарина ме със тях... и тръгна с друга.
Прощавах и понасях, но до тук!
Нишката започва да се къса...
Не, причината не е, че имам друг...
Причината е в тебе... Аз си тръгвам.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова силна болка... Може да те разбере единствено този, който е изживял такова нещо. Разбирам те!
  • Страхотен стих.Трогна ме.И аз не мога да разбера какви са тия четворки.От мен получаваш 6!!!
  • Разбираемо е, че изпитваш такива чувства. Когато човек прохожда в дебрите на човешките отношения, се сблъсква с различна степен на разбиране, морал, етика и т.н. Поради това е разбираемо да изпитва неудовлетвореност от неразбирането. Така човек се учи да контактува, да усеща другия, да изразява себе си. Така човек израства, а ти си израстнала с още мъничко, щом си изляла чувствата си по този начин. Поздравления
  • Чудесен стих. Браво! И мисъл и чувство и стих се леят като песен.Чудя се обаче кой така злостно днес върви и пише под стиховете четворки, и та под най-добрите. От мен е шестицата.
Propuestas
: ??:??