И не знаеш колко ми е тежко

24.08.2007 г., 15:48 ч.

Поезия

1117 1 4

Да обяснявам ли, че ми тежи,
да споря ли отново... пак без смисъл.
Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи.
... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори.
Аз нямах навик да се унижавам.
A ти постигна моите сълзи...
... аз и за умрял дори така не страдам.
Зарадва се. Това разбрах.
На мойта мъка раждането ти празнува.
И обвинения безброй и много прах...
зарина ме със тях... и тръгна с друга.
Прощавах и понасях, но до тук!
Нишката започва да се къса...
Не, причината не е, че имам друг...
Причината е в тебе... Аз си тръгвам.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Илияна83 (Илияна Димитрова)

2007-08-25T09:27:40+03:00

Толкова силна болка... Може да те разбере единствено този, който е изживял такова нещо. Разбирам те!
Зои (Живка Иванова)

2007-08-25T01:13:50+03:00

Страхотен стих.Трогна ме.И аз не мога да разбера какви са тия четворки.От мен получаваш 6!!!
HAVA (Мая Златева)

2007-08-24T17:06:05+03:00

Разбираемо е, че изпитваш такива чувства. Когато човек прохожда в дебрите на човешките отношения, се сблъсква с различна степен на разбиране, морал, етика и т.н. Поради това е разбираемо да изпитва неудовлетвореност от неразбирането. Така човек се учи да контактува, да усеща другия, да изразява себе си. Така човек израства, а ти си израстнала с още мъничко, щом си изляла чувствата си по този начин. Поздравления
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-24T16:57:50+03:00

Чудесен стих. Браво! И мисъл и чувство и стих се леят като песен.Чудя се обаче кой така злостно днес върви и пише под стиховете четворки, и та под най-добрите. От мен е шестицата.