И не знаеш колко ми е тежко
Да обяснявам ли, че ми тежи,
да споря ли отново... пак без смисъл.
Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи.
... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори.
Аз нямах навик да се унижавам.
A ти постигна моите сълзи...
... аз и за умрял дори така не страдам.
Зарадва се. Това разбрах.
На мойта мъка раждането ти празнува.
И обвинения безброй и много прах...
зарина ме със тях... и тръгна с друга.
Прощавах и понасях, но до тук!
Нишката започва да се къса...
Не, причината не е, че имам друг...
Причината е в тебе... Аз си тръгвам.
да споря ли отново... пак без смисъл.
Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи.
... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори.
Аз нямах навик да се унижавам.
A ти постигна моите сълзи...
... аз и за умрял дори така не страдам.
Зарадва се. Това разбрах.
На мойта мъка раждането ти празнува.
И обвинения безброй и много прах...
зарина ме със тях... и тръгна с друга.
Прощавах и понасях, но до тук!
Нишката започва да се къса...
Не, причината не е, че имам друг...
Причината е в тебе... Аз си тръгвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
