Да обяснявам ли, че ми тежи, да споря ли отново... пак без смисъл. Отивам си и ме боли, но някой трябваше да тръгне първи. ... измъчи ме достатъчно! Душата ми се измори. Аз нямах навик да се унижавам. A ти постигна моите сълзи... ... аз и за умрял дори така не страдам. Зарадва се. Това разбрах. На мойта мъка раждането ти празнува. И обвинения безброй и много прах... зарина ме със тях... и тръгна с друга. Прощавах и понасях, но до тук! Нишката започва да се къса... Не, причината не е, че имам друг... Причината е в тебе... Аз си тръгвам.
Разбираемо е, че изпитваш такива чувства. Когато човек прохожда в дебрите на човешките отношения, се сблъсква с различна степен на разбиране, морал, етика и т.н. Поради това е разбираемо да изпитва неудовлетвореност от неразбирането. Така човек се учи да контактува, да усеща другия, да изразява себе си. Така човек израства, а ти си израстнала с още мъничко, щом си изляла чувствата си по този начин. Поздравления
Чудесен стих. Браво! И мисъл и чувство и стих се леят като песен.Чудя се обаче кой така злостно днес върви и пише под стиховете четворки, и та под най-добрите. От мен е шестицата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.