Забързан джаз. Нощта е едноока.
Везувий тихо дреме, не продумва.
Оголените токчета потропват.
Езическите божества танцуват.
Канела под носа на плахи сънища,
от никой непризнати, невидяни.
И пеперуда, от око по-мъничка,
която всичко може да запали...
във онзи миг, във който не боли
и нежна е по кожата копривата...
а саксофонът, вместо в две звезди,
кълне се в споделената интимност.