25 sept 2008, 23:06

И нека... 

  Poesía » Versos blancos
441 0 1

Не чуваш ли

как ни вика

любовната пътека,

която по ръба на бездна

все върви?

И нека с шепи

от радост

да гребнем.

И да съм твоята любима.

Сълзите да не са

разделяща завеса.

Да бъдем

две пулсиращи звезди.

И нека съм магнит

за твоите чувства.

Да пламне в нас

зрънце топлота.

И да са спокойни

дните ни.

© Иванка Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??