25.09.2008 г., 23:06 ч.

И нека... 

  Поезия » Бели стихове
431 0 1

Не чуваш ли

как ни вика

любовната пътека,

която по ръба на бездна

все върви?

И нека с шепи

от радост

да гребнем.

И да съм твоята любима.

Сълзите да не са

разделяща завеса.

Да бъдем

две пулсиращи звезди.

И нека съм магнит

за твоите чувства.

Да пламне в нас

зрънце топлота.

И да са спокойни

дните ни.

© Иванка Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??