Не чуваш ли
как ни вика
любовната пътека,
която по ръба на бездна
все върви?
И нека с шепи
от радост
да гребнем.
И да съм твоята любима.
Сълзите да не са
разделяща завеса.
Да бъдем
две пулсиращи звезди.
И нека съм магнит
за твоите чувства.
Да пламне в нас
зрънце топлота.
И да са спокойни
дните ни.
© Иванка Стоянова Все права защищены