И нека рози да разцъфнат!

Poesía

724 0 1

...И утро следваше нощта...

Във бясна надпревара...

Старица белокоса тихичко повтаря:

- След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...

Дали във мрачните ждрела на самотата

лъч ведър нявга ще проблесне?

И ще стопи ли той тъгата?

- Аз зная, синко! Ще засияе добротата!

Народите в борба ще се възправят,

Благословена пак ще е земята!

И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0