Mar 26, 2007, 6:16 PM

И нека рози да разцъфнат!

  Poetry
718 0 1

...И утро следваше нощта...

Във бясна надпревара...

Старица белокоса тихичко повтаря:

-         След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...

 

Дали във мрачните ждрела на самотата

лъч ведър нявга ще проблесне?

И ще стопи ли той тъгата?

 

-         Аз зная, синко! Ще засияе добротата!

Народите в борба ще се възправят,

Благословена пак ще е земята!

И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...