...И утро следваше нощта...
Във бясна надпревара...
Старица белокоса тихичко повтаря:
- След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...
Дали във мрачните ждрела на самотата
лъч ведър нявга ще проблесне?
И ще стопи ли той тъгата?
- Аз зная, синко! Ще засияе добротата!
Народите в борба ще се възправят,
Благословена пак ще е земята!
И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!
© Велин Евстатиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
