...И утро следваше нощта...
Във бясна надпревара...
Старица белокоса тихичко повтаря:
- След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...
Дали във мрачните ждрела на самотата
лъч ведър нявга ще проблесне?
И ще стопи ли той тъгата?
- Аз зная, синко! Ще засияе добротата!
Народите в борба ще се възправят,
Благословена пак ще е земята!
И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!