...И утро следваше нощта...
Във бясна надпревара...
Старица белокоса тихичко повтаря:
- След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...
Дали във мрачните ждрела на самотата
лъч ведър нявга ще проблесне?
И ще стопи ли той тъгата?
- Аз зная, синко! Ще засияе добротата!
Народите в борба ще се възправят,
Благословена пак ще е земята!
И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!
© Велин Евстатиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
