26.03.2007 г., 18:16

И нека рози да разцъфнат!

716 0 1

...И утро следваше нощта...

Във бясна надпревара...

Старица белокоса тихичко повтаря:

-         След всяка нощ пристига утро... и слънце пак ще грее...

 

Дали във мрачните ждрела на самотата

лъч ведър нявга ще проблесне?

И ще стопи ли той тъгата?

 

-         Аз зная, синко! Ще засияе добротата!

Народите в борба ще се възправят,

Благословена пак ще е земята!

И нека рози разцъфтяват във опустелите градини на душата!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...