28 ago 2013, 21:43

И нека си простим

  Poesía » Otra
527 0 1

Израснах с теб и ти си ми като сестра...

Обичам те!

Прощавам ти!

Бъди във мир!

Моля те, прости на мен и ти...


И когато повеят ни събере - ще бъда там.

Ще се разтворя, ще се оголя и ще чувствам.

Когато слънцето повика ни - ще бъда там.

Частици от сърцето си към теб ще пръскам.


Но защо сега ти каниш ме във своя дом?

Защо опитваш да отключиш катинара, за който вече нямаш ключ?

Нима от уважение, от съжаление или от срам?

Не мога да приема. Не от гордост. Не от жлъч.


Ни от уважение ще дойда, ни от съжаление

и ни от срам.

Коматът сух отдавна вече е преглътнат,

а любовта лети на воля. Какво да правя там?


Леко потрепервам - нима наистина приключи?

Или опитвам да вървя срещу потока?

Но вече пробвахме и ново нищо няма да се случи...

На нашето приятелство изтече срокът.


Благодаря ти!


Обещавам, няма как да те забравя!

Обичай ме! Пусни ме! Приеми...

И, ако друго не, поне нещичко остава -

урокът ценен на имената наши да виси.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...