Aug 28, 2013, 9:43 PM

И нека си простим

  Poetry » Other
517 0 1

Израснах с теб и ти си ми като сестра...

Обичам те!

Прощавам ти!

Бъди във мир!

Моля те, прости на мен и ти...


И когато повеят ни събере - ще бъда там.

Ще се разтворя, ще се оголя и ще чувствам.

Когато слънцето повика ни - ще бъда там.

Частици от сърцето си към теб ще пръскам.


Но защо сега ти каниш ме във своя дом?

Защо опитваш да отключиш катинара, за който вече нямаш ключ?

Нима от уважение, от съжаление или от срам?

Не мога да приема. Не от гордост. Не от жлъч.


Ни от уважение ще дойда, ни от съжаление

и ни от срам.

Коматът сух отдавна вече е преглътнат,

а любовта лети на воля. Какво да правя там?


Леко потрепервам - нима наистина приключи?

Или опитвам да вървя срещу потока?

Но вече пробвахме и ново нищо няма да се случи...

На нашето приятелство изтече срокът.


Благодаря ти!


Обещавам, няма как да те забравя!

Обичай ме! Пусни ме! Приеми...

И, ако друго не, поне нещичко остава -

урокът ценен на имената наши да виси.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...