28 авг. 2013 г., 21:43

И нека си простим

526 0 1

Израснах с теб и ти си ми като сестра...

Обичам те!

Прощавам ти!

Бъди във мир!

Моля те, прости на мен и ти...


И когато повеят ни събере - ще бъда там.

Ще се разтворя, ще се оголя и ще чувствам.

Когато слънцето повика ни - ще бъда там.

Частици от сърцето си към теб ще пръскам.


Но защо сега ти каниш ме във своя дом?

Защо опитваш да отключиш катинара, за който вече нямаш ключ?

Нима от уважение, от съжаление или от срам?

Не мога да приема. Не от гордост. Не от жлъч.


Ни от уважение ще дойда, ни от съжаление

и ни от срам.

Коматът сух отдавна вече е преглътнат,

а любовта лети на воля. Какво да правя там?


Леко потрепервам - нима наистина приключи?

Или опитвам да вървя срещу потока?

Но вече пробвахме и ново нищо няма да се случи...

На нашето приятелство изтече срокът.


Благодаря ти!


Обещавам, няма как да те забравя!

Обичай ме! Пусни ме! Приеми...

И, ако друго не, поне нещичко остава -

урокът ценен на имената наши да виси.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...