Endlesss
95 112
19 sept 2012, 15:37

И някак... 

  Poesía » Otra
600 0 11
 
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми 
и цвили като демон,
замълча.
И странно. 
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична.
Творя вселени,
чужди необятности...
В градината на моята тъга 
разлиствам облаци.
Отвън-навътре,
прекроявам себе си...
Все някога... ще почна да валя.

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??