Endlesss Endlesss
2 95
Sep 19, 2012, 3:37 PM

И някак...

  Poetry » Other
762 0 11
  И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми 
и цвили като демон,
замълча.
И странно. 
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична.
Творя вселени,
чужди необятности...
В градината на моята тъга 
разлиствам облаци.
Отвън-навътре,
прекроявам себе си...
Все някога... ще почна да валя.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0