Endlesss
95 112
Sep 19, 2012, 3:37 PM

И някак... 

  Poetry » Other
598 0 11
 
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми 
и цвили като демон,
замълча.
И странно. 
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична.
Творя вселени,
чужди необятности...
В градината на моята тъга 
разлиствам облаци.
Отвън-навътре,
прекроявам себе си...
Все някога... ще почна да валя.

~Endless~

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??