И някак...
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична.
Творя вселени,
чужди необятности...
В градината на моята тъга
разлиствам облаци.
Отвън-навътре,
прекроявам себе си...
Все някога... ще почна да валя.
~Endless~
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична.
Творя вселени,
чужди необятности...
В градината на моята тъга
разлиствам облаци.
Отвън-навътре,
прекроявам себе си...
Все някога... ще почна да валя.
~Endless~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
