И някога прогледна...

Слепи очи

в непрогледно проглеждат,

истините незнайни

- мълчаливи изглеждат...

Очите се лъжат

настрани да погледнат

и с тишината

спомените бледи да избегнат.

Слепи очи

в непрогледно проглеждат...

Сълзите кристални

- ледено студени изглеждат.

Стичат се безкрай

по лицето пребледняло,

докато намерят край

от мъките

на сърцето побеляло.

Слепи очи

в непрогледно проглеждат,

истините незнайни

- мълчаливи изглеждат...

Тишината сковава лице и очи,

а сърцето побеляло "мълчи",

че тягостни окови

телом душа сковава,

и че вече мъртва е

живата премяна.