И някога прогледна...
И някога прогледна...
Слепи очи
в непрогледно проглеждат,
истините незнайни
- мълчаливи изглеждат...
Очите се лъжат
настрани да погледнат
и с тишината
спомените бледи да избегнат.
Слепи очи
в непрогледно проглеждат...
Сълзите кристални
- ледено студени изглеждат.
Стичат се безкрай
по лицето пребледняло,
докато намерят край
от мъките
на сърцето побеляло.
Слепи очи
в непрогледно проглеждат,
истините незнайни
- мълчаливи изглеждат...
Тишината сковава лице и очи,
а сърцето побеляло "мълчи",
че тягостни окови
телом душа сковава,
и че вече мъртва е
живата премяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
