Cvetoslava (Цветослава Младенова) Cvetoslava (Цветослава Младенова)
1 65
Jan 13, 2010, 9:14 AM

И някога прогледна...

1.5K 0 1

И някога прогледна...


Слепи очи

в непрогледно проглеждат,

истините незнайни

- мълчаливи изглеждат...

Очите се лъжат

настрани да погледнат

и с тишината

спомените бледи да избегнат.



Слепи очи

в непрогледно проглеждат...

Сълзите кристални

- ледено студени изглеждат.

Стичат се безкрай

по лицето пребледняло,

докато намерят край

от мъките

на сърцето побеляло.


Слепи очи

в непрогледно проглеждат,

истините незнайни

- мълчаливи изглеждат...

Тишината сковава лице и очи,

а сърцето побеляло "мълчи",

че тягостни окови

телом душа сковава,

и че вече мъртва е

живата премяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0