И няма кой да го спаси

27 ago 2021, 13:30

Poesía

588 2 3

Колко грешно е да съм човечна
с глухи мисли и мечти,
заспали късно, късно вечер
с думата „прости“.
Не биха носили пороя
на крехкия си лик,
преди да се разпаднат
с последния му вик.
Колко днешно е да сме безгрешни,
сухи, молещи за ден
под електрическите свещи
и всеки мрак простен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И няма кой да го спаси

Искате да прочетете повече?

Propuestas