limeruna (Йоана)
565 3355
27 авг. 2021 г., 13:30

И няма кой да го спаси 

  Поэзия
517 2 3

 

И няма кой да го спаси

 

 

Колко грешно е да съм човечна

с глухи мисли и мечти, 

заспали късно, късно вечер

с думата „прости“.

 

Не биха носили пороя

на крехкия си лик, 

преди да се разпаднат

с последния му вик. 

 

Колко днешно е да сме безгрешни,

сухи, молещи за ден

под електрическите свещи

и всеки мрак простен. 

 

Не бих поискала небето, 

нямаше ли покрив ням, 

който да е твърде светъл,

измамил, сам и прям. 

 

Колко глупаво ги приютявам - 

случайно паднали сълзи. 

Край нас е всичко, но го няма

и няма кой да го спаси. 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Да имате много хубав ден!
  • Липсваше ми поезията ти, Йоана!
    Тя е радост за очите и душата ми.
  • Прегръщам те, защото ми стана тъжно, докато четях. Всяка пролята сълза е перла. Господ Исус Христос ни спасява, защото ни обича, но е хубаво да стъпим на стълбата на вярата в Него, за да проумеем това. Защото всички минаваме през трудни моменти и се нуждаем от божествена подкрепа и приятелска ръка до нас.
Предложения
: ??:??