И няма кой да го спаси
И няма кой да го спаси
Колко грешно е да съм човечна
с глухи мисли и мечти,
заспали късно, късно вечер
с думата „прости“.
Не биха носили пороя
на крехкия си лик,
преди да се разпаднат
с последния му вик.
Колко днешно е да сме безгрешни,
сухи, молещи за ден
под електрическите свещи
и всеки мрак простен.
Не бих поискала небето,
нямаше ли покрив ням,
който да е твърде светъл,
измамил, сам и прям.
Колко глупаво ги приютявам -
случайно паднали сълзи.
Край нас е всичко, но го няма
и няма кой да го спаси.
© Йоана All rights reserved.
