22 abr 2016, 8:34

... и оставам да чакам нощта 

  Poesía
326 1 3

Копнежът се спотайва във мрака -

от остри зъби люто ранен.

Болката прегръща душата -

гняв безсилно спотаен.

Понякога те чувствам близо във съня

и сърцето ми просветва,

понякога те виждам в тихата вода,

и струна в мен потрепва.

Обръщам поглед - далеч във висините,

птиците извиват дъга,

като смарагдени луни проблясват очите,

и оставам да чакам нощта...

21.04.2016

 

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??