3 feb 2011, 16:06

... и отговорът се превърна във сакралност...

  Poesía
732 0 3

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана
слабостта... до гроб... като е тихо?
От болка да се стапям - като чиста истина
ли винаги, ако си някъде наблизо?
Или...

във навик съм превърнала тъгата -
във потребност,

или може би във ритуал?
Като загадка невъзможна те отгатнах


... и отговорът се превърна във сакралност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стел, ужасно е приятно чувството да прочетеш такъв коментар за себе си, благодаря!
    Ники, на теб също!
  • "...във навик съм превърнала тъгата -..." нещо подобно се получава, да, хареса ми
  • Вече ще се абонирам за твоите неща. Харесвам ужасно много почерка ти, какво влагаш и как го пресъздаваш. Поздрав.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...