tsveti4ka (Цвет)
198 271
3 февр. 2011 г., 16:06

... и отговорът се превърна във сакралност... 

  Поэзия
549 0 3

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана
слабостта... до гроб... като е тихо?
От болка да се стапям - като чиста истина
ли винаги, ако си някъде наблизо?
Или...

във навик съм превърнала тъгата -
във потребност,

или може би във ритуал?
Като загадка невъзможна те отгатнах


... и отговорът се превърна във сакралност...

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стел, ужасно е приятно чувството да прочетеш такъв коментар за себе си, благодаря!
    Ники, на теб също!
  • "...във навик съм превърнала тъгата -..." нещо подобно се получава, да, хареса ми
  • Вече ще се абонирам за твоите неща. Харесвам ужасно много почерка ти, какво влагаш и как го пресъздаваш. Поздрав.
Предложения
: ??:??