3 февр. 2011 г., 16:06

... и отговорът се превърна във сакралност...

Поэзия

734 0 3

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана
слабостта... до гроб... като е тихо?
От болка да се стапям - като чиста истина
ли винаги, ако си някъде наблизо?
Или...

във навик съм превърнала тъгата -
във потребност,

или може би във ритуал?
Като загадка невъзможна те отгатнах

... и отговорът се превърна във сакралност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tsveti4ka (Цвет)

Стел, ужасно е приятно чувството да прочетеш такъв коментар за себе си, благодаря!
Ники, на теб също!

2011-02-04T17:42:58+02:00
velikataniki (Николина Милева)

"...във навик съм превърнала тъгата -..." нещо подобно се получава, да, хареса ми

2011-02-03T19:23:01+02:00
stel88 (Стеляна)

Вече ще се абонирам за твоите неща. Харесвам ужасно много почерка ти, какво влагаш и как го пресъздаваш. Поздрав.

2011-02-03T17:16:15+02:00