Feb 3, 2011, 4:06 PM

... и отговорът се превърна във сакралност...

Poetry

730 0 3

Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана
слабостта... до гроб... като е тихо?
От болка да се стапям - като чиста истина
ли винаги, ако си някъде наблизо?
Или...

във навик съм превърнала тъгата -
във потребност,

или може би във ритуал?
Като загадка невъзможна те отгатнах

... и отговорът се превърна във сакралност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tsveti4ka (Цвет)

Стел, ужасно е приятно чувството да прочетеш такъв коментар за себе си, благодаря!
Ники, на теб също!

2011-02-04T17:42:58+02:00
velikataniki (Николина Милева)

"...във навик съм превърнала тъгата -..." нещо подобно се получава, да, хареса ми

2011-02-03T19:23:01+02:00
stel88 (Стеляна)

Вече ще се абонирам за твоите неща. Харесвам ужасно много почерка ти, какво влагаш и как го пресъздаваш. Поздрав.

2011-02-03T17:16:15+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0