7 oct 2009, 11:10

И пак... 

  Poesía » De amor
618 0 11

И пак ще ме усетиш във съня си...
През Космоса до теб ще долетя!
Забравила во веки за страха си,
превърнала се в мъничка звезда.
И пак ще ти нашепвам нежни думи.
За спомен ще ти пратя листопад.
Усещам, че си кожата върху ми,
дъхът ми ти си нощем, като спя!
И пак ще те целувам ненаситна -
до теб ще бъда в буря и покой!
Взривеното небе метеоритно
над нас ще сипе звездния порой.
И пак ще те обичам всеотдайно -
във нощите и в дните... и след тях!
И зная, че Съдбата - неслучайно -

до тебе отреди ми да вървя!

И заедно, до края на света ни,

ще минем двама огън и вода.

Вземи със теб и мен, и любовта ми,

където и да идеш след това…

© Мартина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??