И пак...
И пак ще ме усетиш във съня си...
През Космоса до теб ще долетя!
Забравила во веки за страха си,
превърнала се в мъничка звезда.
И пак ще ти нашепвам нежни думи.
За спомен ще ти пратя листопад.
Усещам, че си кожата върху ми,
дъхът ми ти си нощем, като спя!
И пак ще те целувам ненаситна -
до теб ще бъда в буря и покой!
Взривеното небе метеоритно
над нас ще сипе звездния порой.
И пак ще те обичам всеотдайно -
във нощите и в дните... и след тях!
И зная, че Съдбата - неслучайно -
до тебе отреди ми да вървя!
И заедно, до края на света ни,
ще минем двама огън и вода.
Вземи със теб и мен, и любовта ми,
където и да идеш след това…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
