И пак е есен

8 sept 2019, 10:24

Poesía » Formas graves

1157 0 1

Дойде поетът отдалеко

в града бетонен. Беше пролет.

И с лирата си звънка леко

запя за обич, вяра, полет.

Не спираше най- откровено

да възхвалява любовта

и от сърцето несъмнено

споделяше със жар мечта.

Не просеше за гръмка слава,

със зов жела да е полезен.

Ала тълпата си остава

каквато е била... мъгла.

И тук изпял последна песен

замина той. И пак е есен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2019-09-08T22:51:02+03:00

Чудесна идея и добро изпълнение! Само тази "мъгла" ме озадачи...