И пак е есен
Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено
да възхвалява любовта
и от сърцето несъмнено
споделяше със жар мечта.
Не просеше за гръмка слава,
със зов жела да е полезен.
Ала тълпата си остава
каквато е била... мъгла.
И тук изпял последна песен
замина той. И пак е есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
