agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1731
8 сент. 2019 г., 10:24

И пак е есен 

  Поэзия » Строгие формы
1156 0 1

Дойде поетът отдалеко

в града бетонен. Беше пролет.

И с лирата си звънка леко

запя за обич, вяра, полет.

 

Не спираше най- откровено

да възхвалява любовта

и от сърцето несъмнено

споделяше със жар мечта.

 

Не просеше за гръмка слава,

със зов жела да е полезен.

Ала тълпата си остава

каквато е била... мъгла.

 

И тук изпял последна песен

замина той. И пак е есен.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??