31 jul 2008, 6:31

И пак... опитах

902 0 2
Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.


С която и да почна, със сигурност зная,
отново пропуските ще бъдат безброй,
но какво от туй, все пак ще призная -
душата си лея, описвам живота свой.


Любимата ми тема е за нея - Любовта,
вълшебница прекрасна с нежна душа,
но не винаги е безгрешна и свята,
често даряваща мъка и тъга.


Душите човешки събира в едно,
пренася ги в приказки безкрайни,
но между розите в нейния път,
има и тръни с бодли потайни.


Опитах! Едва ли се получи отново,
но чувствам, че в гърдите ми пищи
онзи глас, който напира и моли
да излея в стих всички мои радости и неволи.

-----------------------------------------

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...