31 jul 2008, 6:31

И пак... опитах

904 0 2
Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.


С която и да почна, със сигурност зная,
отново пропуските ще бъдат безброй,
но какво от туй, все пак ще призная -
душата си лея, описвам живота свой.


Любимата ми тема е за нея - Любовта,
вълшебница прекрасна с нежна душа,
но не винаги е безгрешна и свята,
често даряваща мъка и тъга.


Душите човешки събира в едно,
пренася ги в приказки безкрайни,
но между розите в нейния път,
има и тръни с бодли потайни.


Опитах! Едва ли се получи отново,
но чувствам, че в гърдите ми пищи
онзи глас, който напира и моли
да излея в стих всички мои радости и неволи.

-----------------------------------------

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...