И пак... опитах
901
0
2
Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.
С която и да почна, със сигурност зная,
отново пропуските ще бъдат безброй,
но какво от туй, все пак ще призная -
душата си лея, описвам живота свой.
Любимата ми тема е за нея - Любовта,
вълшебница прекрасна с нежна душа,
но не винаги е безгрешна и свята,
често даряваща мъка и тъга.
Душите човешки събира в едно,
пренася ги в приказки безкрайни,
но между розите в нейния път,
има и тръни с бодли потайни.
Опитах! Едва ли се получи отново,
но чувствам, че в гърдите ми пищи
онзи глас, който напира и моли
да излея в стих всички мои радости и неволи.
-----------------------------------------
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.
С която и да почна, със сигурност зная,
отново пропуските ще бъдат безброй,
но какво от туй, все пак ще призная -
душата си лея, описвам живота свой.
Любимата ми тема е за нея - Любовта,
вълшебница прекрасна с нежна душа,
но не винаги е безгрешна и свята,
често даряваща мъка и тъга.
Душите човешки събира в едно,
пренася ги в приказки безкрайни,
но между розите в нейния път,
има и тръни с бодли потайни.
Опитах! Едва ли се получи отново,
но чувствам, че в гърдите ми пищи
онзи глас, който напира и моли
да излея в стих всички мои радости и неволи.
-----------------------------------------
© Христина Филипова All rights reserved.
