31.07.2008 г., 6:31

И пак... опитах

895 0 2
Отново присядам на масата голяма,
пред мен отново - молив и бели листа,
теми за стих имам много,
но от всичките - коя да избера.


С която и да почна, със сигурност зная,
отново пропуските ще бъдат безброй,
но какво от туй, все пак ще призная -
душата си лея, описвам живота свой.


Любимата ми тема е за нея - Любовта,
вълшебница прекрасна с нежна душа,
но не винаги е безгрешна и свята,
често даряваща мъка и тъга.


Душите човешки събира в едно,
пренася ги в приказки безкрайни,
но между розите в нейния път,
има и тръни с бодли потайни.


Опитах! Едва ли се получи отново,
но чувствам, че в гърдите ми пищи
онзи глас, който напира и моли
да излея в стих всички мои радости и неволи.

-----------------------------------------

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...