dodic (Деян Димитров)
266 1705
17 abr 2009, 19:53

И пак се чувствам жив 

  Poesía » De amor
1784 0 23

 

... И аз я вдишах. Огнен аромат

промъкна се през цялото ми тяло,

нахлу с дъха ми крехкият ú свят,

нахлу във мен, сърцето ми запали.

И вече само нейната вода

бълбукаща в очи ú - сини миди,

гаси ме и ме пази от това

да стана пепел и да си отида.

 

Целунах я и адски земетръс

превърна в хаос всичките ми клетки,

вкуса ú смеси с алената кръв,

разнесе я по жили - да отеква.

И при всяко мое вдишване да пари.

При мигване зеници да гори.

В сърце си да я чувствам - като рана,

която от обичане кърви.

 

Прегърнах я и в този миг усетих,

че всъщност аз прегръщам любовта,

че този плaмък идващ от ръце ú,

отворил е във мен врата,

която бях залостил от години,

сърцето си в чиято сянка скрих.

Но днес е друго. Днес аз нея имам.

Обичам я и пак се чувствам жив.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??