dodic (Деян Димитров)
266 1705
Apr 17, 2009, 7:53 PM

И пак се чувствам жив 

  Poetry » Love
1814 0 23

 

... И аз я вдишах. Огнен аромат

промъкна се през цялото ми тяло,

нахлу с дъха ми крехкият ú свят,

нахлу във мен, сърцето ми запали.

И вече само нейната вода

бълбукаща в очи ú - сини миди,

гаси ме и ме пази от това

да стана пепел и да си отида.

 

Целунах я и адски земетръс

превърна в хаос всичките ми клетки,

вкуса ú смеси с алената кръв,

разнесе я по жили - да отеква.

И при всяко мое вдишване да пари.

При мигване зеници да гори.

В сърце си да я чувствам - като рана,

която от обичане кърви.

 

Прегърнах я и в този миг усетих,

че всъщност аз прегръщам любовта,

че този плaмък идващ от ръце ú,

отворил е във мен врата,

която бях залостил от години,

сърцето си в чиято сянка скрих.

Но днес е друго. Днес аз нея имам.

Обичам я и пак се чувствам жив.

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??