И пак се чувствам жив
... И аз я вдишах. Огнен аромат
промъкна се през цялото ми тяло,
нахлу с дъха ми крехкият ú свят,
нахлу във мен, сърцето ми запали.
И вече само нейната вода
бълбукаща в очи ú - сини миди,
гаси ме и ме пази от това
да стана пепел и да си отида.
Целунах я и адски земетръс
превърна в хаос всичките ми клетки,
вкуса ú смеси с алената кръв,
разнесе я по жили - да отеква.
И при всяко мое вдишване да пари.
При мигване зеници да гори.
В сърце си да я чувствам - като рана,
която от обичане кърви.
Прегърнах я и в този миг усетих,
че всъщност аз прегръщам любовта,
че този плaмък идващ от ръце ú,
отворил е във мен врата,
която бях залостил от години,
сърцето си в чиято сянка скрих.
Но днес е друго. Днес аз нея имам.
Обичам я и пак се чувствам жив.
© Деян Димитров All rights reserved.
