dodic (Деян Димитров)
266 1705
17.04.2009 г., 19:53 ч.

И пак се чувствам жив 

  Поезия » Любовна
1807 0 23

 

... И аз я вдишах. Огнен аромат

промъкна се през цялото ми тяло,

нахлу с дъха ми крехкият ú свят,

нахлу във мен, сърцето ми запали.

И вече само нейната вода

бълбукаща в очи ú - сини миди,

гаси ме и ме пази от това

да стана пепел и да си отида.

 

Целунах я и адски земетръс

превърна в хаос всичките ми клетки,

вкуса ú смеси с алената кръв,

разнесе я по жили - да отеква.

И при всяко мое вдишване да пари.

При мигване зеници да гори.

В сърце си да я чувствам - като рана,

която от обичане кърви.

 

Прегърнах я и в този миг усетих,

че всъщност аз прегръщам любовта,

че този плaмък идващ от ръце ú,

отворил е във мен врата,

която бях залостил от години,

сърцето си в чиято сянка скрих.

Но днес е друго. Днес аз нея имам.

Обичам я и пак се чувствам жив.

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??