И пещта да ухае... на хляба

19 may 2012, 1:31

Poesía » Civil

1008 0 2

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.

На човека много ли трябва?
Път, осеян с трънливи слова,
топъл мирис вечерен - на хляба
мъдри мисли и... сочна трева.

Да поседне на прага преди
важен път по перони да гони.
Да приветства изгрели звезди
под замрежени с листи корони.

Да посреща понякога цял
поток неприемливи думи.
Да преброди навалелия бял
сняг, без страха от куршуми.

Нека бъде спокоен и чист,
на поета колко му трябва?
Малко обич, и молив, и лист

и пещта да ухае... на хляба...

28.01.2012г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Меричка (Мери Попинз)

2012-05-20T21:47:21+03:00

Благодаря! "Радостта трябва да постигаме лесно и спокойно, здравословно и позитивно, в мир светлина и хармония, за най-висше благо на всички" - от една книга за успеха.
Довереница (Дочка Василева)

2012-05-19T09:43:29+03:00

Наистина, права си - мъничко трябва
(носят щастие,а нищо не струват)
и усмивка, и обич, и леко погалване,
и две-три добронамерени думи...

Хареса ми заряда в стиха ти!Поздравления!