May 19, 2012, 1:31 AM

И пещта да ухае... на хляба

  Poetry » Civic
1.4K 0 2


Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.

 

На човека много ли трябва?
Път, осеян с трънливи слова,
топъл мирис вечерен - на хляба
мъдри мисли и... сочна трева.

 

Да поседне на прага преди
важен път по перони да гони.
Да приветства изгрели звезди
под замрежени с листи корони.

 

Да посреща понякога цял
поток неприемливи думи.
Да преброди навалелия бял
сняг, без страха от куршуми.

 

Нека бъде спокоен и чист,
на поета колко му трябва?
Малко обич, и молив, и лист

и пещта да ухае... на хляба...

 

28.01.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! "Радостта трябва да постигаме лесно и спокойно, здравословно и позитивно, в мир светлина и хармония, за най-висше благо на всички" - от една книга за успеха.
  • Наистина, права си - мъничко трябва
    (носят щастие,а нищо не струват)
    и усмивка, и обич, и леко погалване,
    и две-три добронамерени думи...

    Хареса ми заряда в стиха ти!Поздравления!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...