И пламък съм, и леден къс
И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан...
В гърдите клети - луд галоп,
теши ме само твоя глас...
Стрелите остри са - цял сноп,
но разумът в триумф е в нас...
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм...
И пламък съм, и леден къс,
мрак топъл лилавее вън...
Съдбовно думите шептя,
пронизват мълнии нощта...
О, туй тегло на любовта,
кога ли ще смали мощта?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
!!!