И пламък съм, и леден къс
И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан...
В гърдите клети - луд галоп,
теши ме само твоя глас...
Стрелите остри са - цял сноп,
но разумът в триумф е в нас...
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм...
И пламък съм, и леден къс,
мрак топъл лилавее вън...
Съдбовно думите шептя,
пронизват мълнии нощта...
О, туй тегло на любовта,
кога ли ще смали мощта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
!!!