И пламък съм, и леден къс
И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан...
В гърдите клети - луд галоп,
теши ме само твоя глас...
Стрелите остри са - цял сноп,
но разумът в триумф е в нас...
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм...
И пламък съм, и леден къс,
мрак топъл лилавее вън...
Съдбовно думите шептя,
пронизват мълнии нощта...
О, туй тегло на любовта,
кога ли ще смали мощта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
!!!