21 dic 2009, 22:32  

И последната мечта се дави на суша!

1.4K 0 32

                                                                      (Посветено)

 

Не ми обещавай всичко и завинаги!

Не искам да знам какво е всичката обич.

После Тук и Сега ще свърши за миг и...

няма да е достатъчно, мили мой!

Няма да е достатъчно... пълно.

 

И не казвай, че ще изпиеш сълзите ми!

Не, не искам да спре да вали (от любов).

После ще съм тежка пустиня за теб и...

няма да е достатъчно, мили мой!

Няма да е достатъчно... щастие.

 

Не казвай, че ще ме чакаш на брега!

Не искам да съм вечно на котва!

И последната мечта се дави на суша и...

няма да е достатъчно, мили мой!

Няма да е достатъчно... да си до мен.

 

И не казвай онези две думички!

Които дават покой на сърцето ми,

че ще спре лудо да бие за теб и...

няма да е достатъчно, мили мой!

Няма да е достатъчно да кажеш: - Обичам те!

 

Не обещавай за двама ни брод!

Аз искам стихия, когато завихри

вселените мои в теб отразени,

да видят заря как се пръска в очите ти!

И това е достатъчно! Любов моя!   

 

Заря от любов ми е достатъчна!     

 

 

13.12.2009

Jullie

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Драго ми е, че ме посети неженен, при това поет!

    п.п. Бела, някой върви по петите ти, внимавай!
  • Жyлли,ах ти ненаситнице Харесва ми,но ти не ме харесвай

    Любов ме гори...
    Ще бъда заря само в твоите очи,
    ще бъда пиратка само в твоите мечти,
    ще бъда конфети само в твоите коси,
    ще бъда светлина само в твоите дни.
    ... и не ме гаси!
  • И аз се раздвам, че си изпълнен!
  • Толкова се радвам, че прочетох този прекрасен стих!
    Изпълни ме!
  • Много дълбоко и силно!Просто не можах да го подмина!!!Много силна поезия!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...