4 ene 2010, 0:18

И повече не ми е нужно...

  Poesía
1.2K 0 27

Душа ти моя на щурец –

на теб единствено се доверявам.

От песните ти ставам по-добра

и топлина край себе си раздавам.

 

А ти си в мен… А ти си с мен…

И повече не ми е нужно.

Ти помниш как дъжда целувах

с очите на изгряващото утро,

 

как без желание нощта си тръгваше

от устните ми разсъблечена.

Диханието ти само ще послушам.

Не дишам, за да не го прекъсна.

 

И предана на теб, Душа,

за малко тихичко ще се отпусна

от мислите, които ме гнетят…

Да може никога да не ги чуеш.

 

Горчи все още мъничкото щастие.

Недълго… след миг ще съм спокойна.

За мен най-важното е твоето присъствие,

за да изпитам всичките ти трепети.

 

И повече не ми е нужно…

Хармония, уют и топлина…

И зад прозореца дъжда целувам пак

с очите на настъпващото утро.

 

 

 

 

Честита новата 2010 г. , приятели! Желая ви много радост и щастие, здраве и благоденствие! Доброта и топлина да съпътстват дните ви!

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...