29 abr 2015, 20:39

И приказките искат си промяна

  Poesía
424 0 0

Понякога и приказките оживяват

стегнати от своите истории.

На нови случки просто се надяват

и почват да се борят

с рамката, в която са затворени.

Различието търсят.

Щом свободата няма корени,

това е пътят.

Когато нещо ново в тях се случи,

приказките почват да пулсират.

От грешките си почват да се учат,

да се разбират...

Животът в детските очи ги тегли

към различие.

За капчица любов са смели

до неприличие.

И счупили оковите, те себе си

надграждат.

Измислят си събития, истории,

а после ги донаждат

към вече твърде скучните,

рамкирани доспехи.

Например:

Царят не желае да е гол.

Той иска дрехи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...